Feb 5, 2013, 7:58 AM

Неподредени истини 

  Poetry » Other
488 0 0
Дълбая, ровя в сенките на миналото.
Лутам се по грапавините на сегашното...
Съмнението е отворена врата -
трябва да преминем, за да продължим.
Неподредени истини...
Разчупени парчета - мигове живот
събирам и нареждам -
опитвам се да наредя пъзела - живот.
Потъвам в безвремието -
странник - търсач - на себе си,
на човеци, на сродни души.
Нося си кръста на раменете. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванко Николов All rights reserved.

Random works
: ??:??