Неподредени истини

Poetry » Other

582 0 0

Дълбая, ровя в сенките на миналото.

Лутам се по грапавините на сегашното...

Съмнението е отворена врата -

трябва да преминем, за да продължим.

Неподредени истини...

Разчупени парчета - мигове живот

събирам и нареждам -

опитвам се да наредя пъзела - живот.

Потъвам в безвремието -

странник - търсач - на себе си,

на човеци, на сродни души.

Нося си кръста на раменете.

За да продължа да нареждам пъзела.

Съдба.

Ванко Николов (Starkmaster)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0