Неподредени истини

Poetry » Other

583 0 0

Дълбая, ровя в сенките на миналото.

Лутам се по грапавините на сегашното...

Съмнението е отворена врата -

трябва да преминем, за да продължим.

Неподредени истини...

Разчупени парчета - мигове живот

събирам и нареждам -

опитвам се да наредя пъзела - живот.

Потъвам в безвремието -

странник - търсач - на себе си,

на човеци, на сродни души.

Нося си кръста на раменете.

За да продължа да нареждам пъзела.

Съдба.

Ванко Николов (Starkmaster)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0