Неподредени истини
Дълбая, ровя в сенките на миналото.
Лутам се по грапавините на сегашното...
Съмнението е отворена врата -
трябва да преминем, за да продължим.
Неподредени истини...
Разчупени парчета - мигове живот
събирам и нареждам -
опитвам се да наредя пъзела - живот.
Потъвам в безвремието -
странник - търсач - на себе си,
на човеци, на сродни души.
Нося си кръста на раменете.
За да продължа да нареждам пъзела.
Съдба.
Ванко Николов (Starkmaster)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванко Николов Всички права запазени
