Непокорна
Буря внезапна
разпиля ми душата,
разбърка мислите,
отвори крилата...
Гледам я –
песенна,
усмихната,
бяла...
бална рокля облича...
Хей, какво си се размечтала?!
Дори не ме поглежда.
Екзотично цвете
в косите нарежда –
пролетна,
слънчева,
лека...
Почакай, момиче,
не по тая пътека!
Пак ще те гоня,
да ти бъда утехата,
да превръзвам раните,
да събирам парчетата...
след полунощ, когато
бурята свърши,
но ти вземе крилата...
© Пепи Todos los derechos reservados