Непокорна
Непокорна
Буря внезапна
разпиля ми душата,
разбърка мислите,
отвори крилата...
Гледам я –
песенна,
усмихната,
бяла...
бална рокля облича...
Хей, какво си се размечтала?!
Дори не ме поглежда.
Екзотично цвете
в косите нарежда –
пролетна,
слънчева,
лека...
Почакай, момиче,
не по тая пътека!
Пак ще те гоня,
да ти бъда утехата,
да превръзвам раните,
да събирам парчетата...
след полунощ, когато
бурята свърши,
но ти вземе крилата...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепи Всички права запазени
Сърдечен поздрав за тези прекрасни стихове!