Непокорна
Буря внезапна
разпиля ми душата,
разбърка мислите,
отвори крилата...
Гледам я –
песенна,
усмихната,
бяла...
бална рокля облича...
Хей, какво си се размечтала?!
Дори не ме поглежда.
Екзотично цвете
в косите нарежда –
пролетна,
слънчева,
лека...
Почакай, момиче,
не по тая пътека!
Пак ще те гоня,
да ти бъда утехата,
да превръзвам раните,
да събирам парчетата...
след полунощ, когато
бурята свърши,
но ти вземе крилата...
© Пепи All rights reserved.
Сърдечен поздрав за тези прекрасни стихове!Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
