Непоносимо

21 ene 2020, 8:06

Poesía

697 2 1

Мечтаех си навремето, че двама

под мойта обич ще се приютиме...

Оказа се най-тихата измама.

Оказа се лъжа! Непоносима.

За даване, че имах - имах много:

надежда, сън и смях, съдба и име...

Остана ми единствено тревога -

към мъката развих непоносимост.

И всеки път, когато по неволя

повтарям си, че пак съм ти любима,

усещам, че душата ми се моли

да стане чудо пак. Непоносимо!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Самодида (Даниела Йорданова)

2020-01-24T00:21:15+02:00

Да, странно, но тъгата и красотата често се сприятеляват.