Непоносимо

Poesía

1.1K 2 1

Мечтаех си навремето, че двама

под мойта обич ще се приютиме...

Оказа се най-тихата измама.

Оказа се лъжа! Непоносима.

За даване, че имах - имах много:

надежда, сън и смях, съдба и име...

Остана ми единствено тревога -

към мъката развих непоносимост.

И всеки път, когато по неволя

повтарям си, че пак съм ти любима,

усещам, че душата ми се моли

да стане чудо пак. Непоносимо!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Самодида (Даниела Йорданова)

Да, странно, но тъгата и красотата често се сприятеляват.

2020-01-24T00:21:15+02:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0