Самодида (Даниела Йорданова)
7 12
21 янв. 2020 г., 08:06

Непоносимо 

  Поэзия
537 2 1

Мечтаех си навремето, че двама

под мойта обич ще се приютиме...

Оказа се най-тихата измама.

Оказа се лъжа! Непоносима.

 

За даване, че имах - имах много:

надежда, сън и смях, съдба и име...

Остана ми единствено тревога - 

към мъката развих непоносимост.

 

И всеки път, когато по неволя

повтарям си, че пак съм ти любима,

усещам, че душата ми се моли

да стане чудо пак. Непоносимо!

© Даниела Йорданова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??