Непоносимо
1.1K
2
1
Мечтаех си навремето, че двама
под мойта обич ще се приютиме...
Оказа се най-тихата измама.
Оказа се лъжа! Непоносима.
За даване, че имах - имах много:
надежда, сън и смях, съдба и име...
Остана ми единствено тревога -
към мъката развих непоносимост.
И всеки път, когато по неволя
повтарям си, че пак съм ти любима,
усещам, че душата ми се моли
да стане чудо пак. Непоносимо!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Йорданова Всички права запазени
