Непонятно
Понякога пристигаш във съня ми.
Както винаги - пределно непонятен.
Очите ти докосвам със дъха си,
очите на неизживяно сладострастие.
Понякога те гоня... От деня си.
Нахално се прокарваш като сянка,
по струните пресъхнали в смеха ми,
а всъщност съм щастлива. Странно!
Понякога те мразя... до отричане!
(Нередно е да се обичат спомени!)
Незживяното по вените се стича,
a след него шепне тихо болката!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados
