Непонятно
Понякога пристигаш във съня ми.
Както винаги - пределно непонятен.
Очите ти докосвам със дъха си,
очите на неизживяно сладострастие.
Понякога те гоня... От деня си.
Нахално се прокарваш като сянка,
по струните пресъхнали в смеха ми,
а всъщност съм щастлива. Странно!
Понякога те мразя... до отричане!
(Нередно е да се обичат спомени!)
Незживяното по вените се стича,
a след него шепне тихо болката!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сияна Георгиева Всички права запазени
