27.12.2007 г., 8:44 ч.

Непонятно 

  Поезия » Любовна
662 0 20

 

 

Понякога пристигаш във съня ми.

Както винаги - пределно непонятен.

Очите ти докосвам със дъха си,

очите на неизживяно сладострастие.

 

Понякога те гоня... От деня си.

Нахално се прокарваш като сянка,

по струните пресъхнали в смеха ми,

а всъщност съм щастлива. Странно!

 

Понякога те мразя... до отричане!

(Нередно е да се обичат спомени!)

Незживяното по вените се стича,

a след него шепне тихо болката!

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??