Непоправимо...
В очите ми...
се раждат урагани,
които ще прииждат с ветровете.
Стихийно-залезни,
непоправимо буреносни,
във всичките ми нощи
на безсъние.
Прикрито-показни,
ще се бушуват,
океанни.
И носещи в утробата си
непорочие,
родено със вълни,
надигащи се нощем
във причудливи фигури
На сенки...
Още.
Не мога повече!
Заляха и дори звездите.
Угаснаха ...
И заваля...
А утрото не бе достатъчно
да ги опази,
да сложи край...
на дългите ми нощи.
Макар да знаеше, че неприлично
ще наднича в очите ми,
които раждат урагани.
Нима и слънцето след туй
ще блесне,
ексцентрично?!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
