19 feb 2021, 12:33

Непосилно бреме

  Poesía
659 0 0

Знаеш ли как обожавам тишината? 

Нея аз нося дълбоко във мен.

Онази тишина, която говори с душата,

говорят си двете всяка нощ, всеки ден.

 

А знаеш ли как само обичам тъгата? 

И нея съм скрил от погледи чужди - 

онази тъга с приятелка едничка самотата,

и двете са сиви, красиви, задружни.

 

И знаеш ли как усещам нищетата?

И нея познавам я от толкова време.

Онази нищета оставила празна душата,

и тегне над нея като непосилно бреме.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...