Непосилно бреме

Знаеш ли как обожавам тишината? 

Нея аз нося дълбоко във мен.

Онази тишина, която говори с душата,

говорят си двете всяка нощ, всеки ден.

А знаеш ли как само обичам тъгата? 

И нея съм скрил от погледи чужди - 

онази тъга с приятелка едничка самотата,

и двете са сиви, красиви, задружни.

И знаеш ли как усещам нищетата?

И нея познавам я от толкова време.

Онази нищета оставила празна душата,

и тегне над нея като непосилно бреме.