Непосилно бреме
644
0
0
Знаеш ли как обожавам тишината?
Нея аз нося дълбоко във мен.
Онази тишина, която говори с душата,
говорят си двете всяка нощ, всеки ден.
А знаеш ли как само обичам тъгата?
И нея съм скрил от погледи чужди -
онази тъга с приятелка едничка самотата,
и двете са сиви, красиви, задружни.
И знаеш ли как усещам нищетата?
И нея познавам я от толкова време.
Онази нищета оставила празна душата,
и тегне над нея като непосилно бреме.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
