Непотребност
Залепваха ми устните във твоите,
в морето мое ти пося си заливи
и пусна там дълбоко своите корени,
родили любовта - абсциса алена.
И още първия път щом ме прегърна,
сърцето ми на радости ориса
и никога не се съмнявах всъщност,
че с теб да бъда е било написано..
Но ти си толкоз нежна бяла струна,
а аз съм вече просто непотребен
и винаги, когато те целувам,
разбирам, че си толкова неземна.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Димитър Димчев Todos los derechos reservados
