11 февр. 2009 г., 20:56

Непотребност 

  Поэзия » Любовная
628 0 4

Залепваха ми устните във твоите,

в морето мое ти пося си заливи

и пусна там дълбоко своите корени,

родили любовта - абсциса алена.

 

И още първия път щом ме прегърна,

сърцето ми на радости ориса

и никога не се съмнявах всъщност,

че с теб да бъда е било написано..

 

Но ти си толкоз нежна бяла струна,

а аз съм вече просто непотребен

и винаги, когато те целувам,

разбирам, че си толкова неземна.

© Димитър Димчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??