22 oct 2006, 14:46

Непознат от далечна страна

  Poesía
997 0 15

 / На един мъж, заради един жест/

От далечна синя красива земя

дойде при мен един мъж напет,

донесе ми той малък къс синева

и от незабравки скромен букет.

 

Със усмивката си синя промени

есенния и дъждовно - тъжен ден,

със стръкче ситен синчец смени

тъгата с една мила усмивка в мен.

 

И питам:  Как се случи изведнъж

от самотата той така да ме спасява?

Със синчец и незабравки този мъж

спечели приятел и вечна  не забрава.

 

Приятелството си днес му дарявам

всеки мой миг на радост и доверие.

Един малък жест и вече аз познавам

човек изпълнен с доброта и веселие.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...