Непознат от далечна страна
/ На един мъж, заради един жест/
От далечна синя красива земя
дойде при мен един мъж напет,
донесе ми той малък къс синева
и от незабравки скромен букет.
Със усмивката си синя промени
есенния и дъждовно - тъжен ден,
със стръкче ситен синчец смени
тъгата с една мила усмивка в мен.
И питам: Как се случи изведнъж
от самотата той така да ме спасява?
Със синчец и незабравки този мъж
спечели приятел и вечна не забрава.
Приятелството си днес му дарявам
всеки мой миг на радост и доверие.
Един малък жест и вече аз познавам
човек изпълнен с доброта и веселие.
© Анета Саманлиева All rights reserved.
