Мъглите и́ в очите са отдавна стих,
а тя така и не посмя да го допише.
Как никой, който знаеше, не и́ прости,
отмина я като невзрачна и излишна.
И тя отмина, влезе в своя малък свят,
където нощем рецитираше Есенин.
Остана външния за нея непознат,
от него гълъби броеше само денем.
На топло стискаше в едната си ръка,
от сухия си хляб отронени трохички.
Страхуваше се много, че не знае как,
ще стигнат да нахрани кацалите птички. ...