Непознати светове
Мъглите и́ в очите са отдавна стих,
а тя така и не посмя да го допише.
Как никой, който знаеше, не и́ прости,
отмина я като невзрачна и излишна.
И тя отмина, влезе в своя малък свят,
където нощем рецитираше Есенин.
Остана външния за нея непознат,
от него гълъби броеше само денем.
На топло стискаше в едната си ръка,
от сухия си хляб отронени трохички.
Страхуваше се много, че не знае как,
ще стигнат да нахрани кацалите птички.
На глас започваше отново да брои:
– Два бели, сиви пет, останалите черни.
Тук гълъбите черни даже са добри –
броеше пак и пак с очите на неверник.
В дланта си стискаше от сухите трохи
и мислеше – трохи и гълъб се римуват.
Не по Есенин, в недописания стих.
Да го допише, не повярва, че си струва
© Ани Монева All rights reserved.
