25 ago 2021, 17:41

Непредвиденост

  Poesía
1.4K 3 10

Току що си бях помислила,

че вече всичко е наред

 и хлопна капана на изненадата,

съсипа всичките ми планове.

 

Мислите ми станаха объркани,

безпорядъкът забълбука и заля,

както лава залива ,часове,

минути и секунди дори.

 

Да се опомня, нямаше време,

засмуква ме вакуумът на 

неспокойството и попадам

в лабиринта на недоверието.

 

Търся спокоен бряг, където,

да акостират  мислите ми

и в надвисналата тишина

една по една, да се избистрят.

 

Но, улавям странен аромат,

неприсъщ за моето ежедневие,

как ме омайва и се отпускам

до състояние на пиянство...

 

Корона ми е сложила вече

самотата, така силно блести, 

че погледът ми се замрежва

и преди да затворя очи...

ти ме поглеждаш!

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сенилга, благодаря ти!
  • "Търся спокоен бряг, където,
    да акостират мислите ми" - поэзия- хорошая навигация
  • Миленче, толкова красив коментар си ми оставила, че няма как, сърцето ми да не заподскача от радост! Леко да ти е и светло на душата!
  • Любовта в сърцето ти Миночка е твоята пътеводна светлина! Ти си ми като фар в този сайт, защото имаш голямо сърце, което свети и огрява всички ни
  • Благодаря ти Зиги, стопли ме твоето присъствие и чудесния коментар! Бъди щастлив!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...