Непредвиденост
Току що си бях помислила,
че вече всичко е наред
и хлопна капана на изненадата,
съсипа всичките ми планове.
Мислите ми станаха объркани,
безпорядъкът забълбука и заля,
както лава залива ,часове,
минути и секунди дори.
Да се опомня, нямаше време,
засмуква ме вакуумът на
неспокойството и попадам
в лабиринта на недоверието.
Търся спокоен бряг, където,
да акостират мислите ми
и в надвисналата тишина
една по една, да се избистрят.
Но, улавям странен аромат,
неприсъщ за моето ежедневие,
как ме омайва и се отпускам
до състояние на пиянство...
Корона ми е сложила вече
самотата, така силно блести,
че погледът ми се замрежва
и преди да затворя очи...
ти ме поглеждаш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
