НЕПРЕМЪЛЧАНО

Едно потискано мълчание

внезапно ме събуди.

Прехапвах устни от старание

да бъда дълго друга.

Такава някаква неистинска,

каквато ти ме искаш.

Мълчаща и почти недишаща...

Но мисля, че ми стига!

Наситих се на обещания,

неспазени. На думи,

изпразнени от съдържание.

И с риск да бъда груба.

И с риск да бъда просто себе си.

Сега ще си отида.

В подобен тип житейски ребуси

не искам да ме има.

Венцислава Симеонова