VenY (Венцислава Симеонова) VenY (Венцислава Симеонова)
5 78
Jul 9, 2015, 12:12 AM

Непремълчано

  Poetry
1K 0 1

НЕПРЕМЪЛЧАНО

 

Едно потискано мълчание

внезапно ме събуди.

Прехапвах устни от старание

да бъда дълго друга.

Такава някаква неистинска,

каквато ти ме искаш.

Мълчаща и почти недишаща...

Но мисля, че ми стига!

Наситих се на обещания,

неспазени. На думи,

изпразнени от съдържание.

И с риск да бъда груба.

И с риск да бъда просто себе си.

Сега ще си отида.

В подобен тип житейски ребуси

не искам да ме има.

 

Венцислава Симеонова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венцислава Симеонова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0