VenY (Венцислава Симеонова) VenY (Венцислава Симеонова)
5 78
Jul 9, 2015, 12:12 AM

Непремълчано

  Poetry
1K 0 1

НЕПРЕМЪЛЧАНО

 

Едно потискано мълчание

внезапно ме събуди.

Прехапвах устни от старание

да бъда дълго друга.

Такава някаква неистинска,

каквато ти ме искаш.

Мълчаща и почти недишаща...

Но мисля, че ми стига!

Наситих се на обещания,

неспазени. На думи,

изпразнени от съдържание.

И с риск да бъда груба.

И с риск да бъда просто себе си.

Сега ще си отида.

В подобен тип житейски ребуси

не искам да ме има.

 

Венцислава Симеонова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венцислава Симеонова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0