VenY (Венцислава Симеонова) VenY (Венцислава Симеонова)
5 78
Jul 9, 2015, 12:12 AM

Непремълчано

  Poetry
1K 0 1

НЕПРЕМЪЛЧАНО

 

Едно потискано мълчание

внезапно ме събуди.

Прехапвах устни от старание

да бъда дълго друга.

Такава някаква неистинска,

каквато ти ме искаш.

Мълчаща и почти недишаща...

Но мисля, че ми стига!

Наситих се на обещания,

неспазени. На думи,

изпразнени от съдържание.

И с риск да бъда груба.

И с риск да бъда просто себе си.

Сега ще си отида.

В подобен тип житейски ребуси

не искам да ме има.

 

Венцислава Симеонова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венцислава Симеонова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0