VenY (Венцислава Симеонова) VenY (Венцислава Симеонова)
5 78
Jul 9, 2015, 12:12 AM

Непремълчано

  Poetry
1K 0 1

НЕПРЕМЪЛЧАНО

 

Едно потискано мълчание

внезапно ме събуди.

Прехапвах устни от старание

да бъда дълго друга.

Такава някаква неистинска,

каквато ти ме искаш.

Мълчаща и почти недишаща...

Но мисля, че ми стига!

Наситих се на обещания,

неспазени. На думи,

изпразнени от съдържание.

И с риск да бъда груба.

И с риск да бъда просто себе си.

Сега ще си отида.

В подобен тип житейски ребуси

не искам да ме има.

 

Венцислава Симеонова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венцислава Симеонова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0