Непремълчано
1K
0
1
НЕПРЕМЪЛЧАНО
Едно потискано мълчание
внезапно ме събуди.
Прехапвах устни от старание
да бъда дълго друга.
Такава някаква неистинска,
каквато ти ме искаш.
Мълчаща и почти недишаща...
Но мисля, че ми стига!
Наситих се на обещания,
неспазени. На думи,
изпразнени от съдържание.
И с риск да бъда груба.
И с риск да бъда просто себе си.
Сега ще си отида.
В подобен тип житейски ребуси
не искам да ме има.
Венцислава Симеонова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венцислава Симеонова Всички права запазени
