14 dic 2018, 0:36

... непреодолимата безкрайност на чувството... 

  Poesía » De amor
760 5 9

... непреодолимата безкрайност на чувството...

 

Тишината е езикът на Бога,

всичко останало е лош превод.

                            Руми

 

Аз съм тази, която прелита.

И те мълчи от обичане.

И ми е празно. И ми е сито.

Сърцето ми бие. На срички.

 

По тишината ми – хълмове.

Хребети за възправяне.

И съм наречена с мълния.

В жаждата ти – удавник.

 

На вечности те пресичам.

На краткости. На въздишия.

Светлината е скитник.

И с въгленче ме дописва.

 

И ниже сенки и очертания.

От сега. От преди.

Ако в живота ти не остана.

Времето няма да е безкрайно.

Както все се твърди.

© Таня Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??