... непреодолимата безкрайност на чувството...
... непреодолимата безкрайност на чувството...
Тишината е езикът на Бога,
всичко останало е лош превод.
Руми
Аз съм тази, която прелита.
И те мълчи от обичане.
И ми е празно. И ми е сито.
Сърцето ми бие. На срички.
По тишината ми – хълмове.
Хребети за възправяне.
И съм наречена с мълния.
В жаждата ти – удавник.
На вечности те пресичам.
На краткости. На въздишия.
Светлината е скитник.
И с въгленче ме дописва.
И ниже сенки и очертания.
От сега. От преди.
Ако в живота ти не остана.
Времето няма да е безкрайно.
Както все се твърди.
© Таня Георгиева All rights reserved.
