22 may 2012, 22:30

Непригодни

  Poesía
524 0 0

С теб се знаем от деца –

от един и същи край сме; гледали сме в Пропастта.

От тогава до сега –

с теб сме преболяли много и различни патила.

 

Спомняме си стари случки –

как сме бъркали хлапашки; и от грешките си сме се учили.

Но животът днес е друг –

по-различен, динамичен, по-двуличен от преди.

 

Изтипосани сме –

в сива картичка на настоящето; чувам призраци от миналото.

Те се надпреварват с времето –

в затворен кръг от суета, инертност и несътвореност. Ала вече стига!

 

Личността не се разкрива –

тя се вае и руши, гради се, ценностите си развива.

Недостойните са мъдреци –

те разбират принципа на свобода; и отмерена несправедливост.

 

С теб блуждаем из света –

който е определил вътрешната ни ограниченост. Тъй че:

нека кажат отсега –

колко обич, колко чест трябват в порция душевност.   

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Константин Дренски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...