22 мая 2012 г., 22:30

Непригодни

525 0 0

С теб се знаем от деца –

от един и същи край сме; гледали сме в Пропастта.

От тогава до сега –

с теб сме преболяли много и различни патила.

 

Спомняме си стари случки –

как сме бъркали хлапашки; и от грешките си сме се учили.

Но животът днес е друг –

по-различен, динамичен, по-двуличен от преди.

 

Изтипосани сме –

в сива картичка на настоящето; чувам призраци от миналото.

Те се надпреварват с времето –

в затворен кръг от суета, инертност и несътвореност. Ала вече стига!

 

Личността не се разкрива –

тя се вае и руши, гради се, ценностите си развива.

Недостойните са мъдреци –

те разбират принципа на свобода; и отмерена несправедливост.

 

С теб блуждаем из света –

който е определил вътрешната ни ограниченост. Тъй че:

нека кажат отсега –

колко обич, колко чест трябват в порция душевност.   

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Константин Дренски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...