22.05.2012 г., 22:30

Непригодни

520 0 0

С теб се знаем от деца –

от един и същи край сме; гледали сме в Пропастта.

От тогава до сега –

с теб сме преболяли много и различни патила.

 

Спомняме си стари случки –

как сме бъркали хлапашки; и от грешките си сме се учили.

Но животът днес е друг –

по-различен, динамичен, по-двуличен от преди.

 

Изтипосани сме –

в сива картичка на настоящето; чувам призраци от миналото.

Те се надпреварват с времето –

в затворен кръг от суета, инертност и несътвореност. Ала вече стига!

 

Личността не се разкрива –

тя се вае и руши, гради се, ценностите си развива.

Недостойните са мъдреци –

те разбират принципа на свобода; и отмерена несправедливост.

 

С теб блуждаем из света –

който е определил вътрешната ни ограниченост. Тъй че:

нека кажат отсега –

колко обич, колко чест трябват в порция душевност.   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Дренски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...