С теб се знаем от деца –

от един и същи край сме; гледали сме в Пропастта.

От тогава до сега –

с теб сме преболяли много и различни патила.

Спомняме си стари случки –

как сме бъркали хлапашки; и от грешките си сме се учили.

Но животът днес е друг –

по-различен, динамичен, по-двуличен от преди.

Изтипосани сме –

в сива картичка на настоящето; чувам призраци от миналото.

Те се надпреварват с времето –

в затворен кръг от суета, инертност и несътвореност. Ала вече стига!

Личността не се разкрива –

тя се вае и руши, гради се, ценностите си развива.

Недостойните са мъдреци –

те разбират принципа на свобода; и отмерена несправедливост.

С теб блуждаем из света –

който е определил вътрешната ни ограниченост. Тъй че:

нека кажат отсега –

колко обич, колко чест трябват в порция душевност.