29 jun 2024, 8:13

Неприказка за деца

458 1 5

НЕПРИКАЗКА ЗА ДЕЦА

Докато в сънища те браних,
превърна се небето в ласка.
Денят поднася нови рани –
нощта към бездната ме тласка.

След всички зейнали пробойни
доверието е нетрайно
и дебнат в тъмните забои
недоизказаните тайни.

От премълчаното научих,
че трудно мога да те скрия.
Когато отдаде се случай –
със тишина ще те обвия.

До изгрева ще те прегръщам –
защото после ще си ида.
Сред мрака в стихналата къща
бях твое бисерче във мида.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...