Неприказка за деца
НЕПРИКАЗКА ЗА ДЕЦА
Докато в сънища те браних,
превърна се небето в ласка.
Денят поднася нови рани –
нощта към бездната ме тласка.
След всички зейнали пробойни
доверието е нетрайно
и дебнат в тъмните забои
недоизказаните тайни.
От премълчаното научих,
че трудно мога да те скрия.
Когато отдаде се случай –
със тишина ще те обвия.
До изгрева ще те прегръщам –
защото после ще си ида.
Сред мрака в стихналата къща
бях твое бисерче във мида.
© Валентина Йотова All rights reserved.
