1 sept 2019, 20:16

Неприкосновено

  Poesía
3.8K 21 82

Гола съм!

По една душа!

Дори без

едничката си риза! 

А трябва ли ми нещо друго,

за да бъда тук, на таз Земя?

И външната обвивка?

На кого е нужна?

Събира само бръчки

със мигове, със дни...

Червилото - изтрих си

Косите си - отрязах

Остана ми сърцето

и него подарих...

Сега  не съм самотна

нито пък  сама!

Раздавам аз

от своята душа

Гола съм!

Само

по една душа!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Друмева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, мила Ади за отделеното време
  • Прекрасно е.
  • Сърдечни благодарности с прегръдка
  • Поздравления! Чудя се как съм пропуснала този хубав стих!
  • Мила Ади, благодая ти за топлите думи.Причините са много за да пиша рядко, а мислите ми се блъскат, птици във кафез. .Макар със счупено крилце, опитват се отново да летят..Нека бъдат прекрасни дните ти и щедри идеите ти, мила Ади

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....