1 сент. 2019 г., 20:16

Неприкосновено

3.8K 21 82

Гола съм!

По една душа!

Дори без

едничката си риза! 

А трябва ли ми нещо друго,

за да бъда тук, на таз Земя?

И външната обвивка?

На кого е нужна?

Събира само бръчки

със мигове, със дни...

Червилото - изтрих си

Косите си - отрязах

Остана ми сърцето

и него подарих...

Сега  не съм самотна

нито пък  сама!

Раздавам аз

от своята душа

Гола съм!

Само

по една душа!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Друмева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, мила Ади за отделеното време
  • Прекрасно е.
  • Сърдечни благодарности с прегръдка
  • Поздравления! Чудя се как съм пропуснала този хубав стих!
  • Мила Ади, благодая ти за топлите думи.Причините са много за да пиша рядко, а мислите ми се блъскат, птици във кафез. .Макар със счупено крилце, опитват се отново да летят..Нека бъдат прекрасни дните ти и щедри идеите ти, мила Ади

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...