1.09.2019 г., 20:16

Неприкосновено

3.8K 21 82

Гола съм!

По една душа!

Дори без

едничката си риза! 

А трябва ли ми нещо друго,

за да бъда тук, на таз Земя?

И външната обвивка?

На кого е нужна?

Събира само бръчки

със мигове, със дни...

Червилото - изтрих си

Косите си - отрязах

Остана ми сърцето

и него подарих...

Сега  не съм самотна

нито пък  сама!

Раздавам аз

от своята душа

Гола съм!

Само

по една душа!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Друмева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, мила Ади за отделеното време
  • Прекрасно е.
  • Сърдечни благодарности с прегръдка
  • Поздравления! Чудя се как съм пропуснала този хубав стих!
  • Мила Ади, благодая ти за топлите думи.Причините са много за да пиша рядко, а мислите ми се блъскат, птици във кафез. .Макар със счупено крилце, опитват се отново да летят..Нека бъдат прекрасни дните ти и щедри идеите ти, мила Ади

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...