29 ene 2014, 15:21

Неприлично

2.9K 1 5

НЕПРИЛИЧНО

 

Докосни ме! Недей да трепериш,

от внезапната страст онемял!

Да възбуждам мъжете умея –

като всички и аз съм жена.

 

Целуни ме по устните право,

не поглеждай уплашен встрани!

Обществото какво ми е дало

и пред него защо се свеним!?

 

Разсъбличай ме дрешка след дрешка!...

В слабините ти пари, нали!?

Ах, количката... тя не е тежка –

край вратата ей там изтегли!...

 

Не, не искам да бъда прилична!

С мъжка сила във мен проникни!

И напук на света ме обичай,

нека гледат как падат стени!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Радомирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • О, това е много вълнуващо и горещо! Искай и ще имаш ))
  • Много силно и смело!Споделям мнението!Поздравления!
  • Споделям тази категоричност с която си го написала, смелост и сила...
    Хубаво е когато човек знае какво иска и се бори за него!

    Поздравления!
  • Приветствам всеки, който знае какво иска с подобна категоричност... и в този смисъл, особено една жена.
    "Обществото какво ми е дало

    и пред него защо се свеним!?"
    Много силно и по мъжки звучащо стихотворение от една жена, на фона на сегашната несигурност, която ни владее нас, мъжете.
    От мен: Комплименти!!!
  • Здравей, Христина! Познавам те задочно от фейсбук при твое отбелязване под публикация на мой приятел. Тогава видях за пръв път стихотворението ти - "Да си жив". Признавам, впечатли ме и бих казал, че го причислявам към любимите мои такива. Не знаех, че публикуваш в Откровения, понеже съм сравнително отскоро тук. Радвам се да те срещна отново и то под стихо като днешното. Ако "Да си жив" беше като цяло, отговор на няколко зададени основни риторични въпроси от битието ни, то сега прочетох с удоволствие едно дръзко, бойко и не по-малко предизвикателно стихотворение. Възхищавам се на духа ти, Съгражданко и много, много се гордея с теб!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...