29 янв. 2014 г., 15:21

Неприлично

2.9K 1 5

НЕПРИЛИЧНО

 

Докосни ме! Недей да трепериш,

от внезапната страст онемял!

Да възбуждам мъжете умея –

като всички и аз съм жена.

 

Целуни ме по устните право,

не поглеждай уплашен встрани!

Обществото какво ми е дало

и пред него защо се свеним!?

 

Разсъбличай ме дрешка след дрешка!...

В слабините ти пари, нали!?

Ах, количката... тя не е тежка –

край вратата ей там изтегли!...

 

Не, не искам да бъда прилична!

С мъжка сила във мен проникни!

И напук на света ме обичай,

нека гледат как падат стени!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Радомирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • О, това е много вълнуващо и горещо! Искай и ще имаш ))
  • Много силно и смело!Споделям мнението!Поздравления!
  • Споделям тази категоричност с която си го написала, смелост и сила...
    Хубаво е когато човек знае какво иска и се бори за него!

    Поздравления!
  • Приветствам всеки, който знае какво иска с подобна категоричност... и в този смисъл, особено една жена.
    "Обществото какво ми е дало

    и пред него защо се свеним!?"
    Много силно и по мъжки звучащо стихотворение от една жена, на фона на сегашната несигурност, която ни владее нас, мъжете.
    От мен: Комплименти!!!
  • Здравей, Христина! Познавам те задочно от фейсбук при твое отбелязване под публикация на мой приятел. Тогава видях за пръв път стихотворението ти - "Да си жив". Признавам, впечатли ме и бих казал, че го причислявам към любимите мои такива. Не знаех, че публикуваш в Откровения, понеже съм сравнително отскоро тук. Радвам се да те срещна отново и то под стихо като днешното. Ако "Да си жив" беше като цяло, отговор на няколко зададени основни риторични въпроси от битието ни, то сега прочетох с удоволствие едно дръзко, бойко и не по-малко предизвикателно стихотворение. Възхищавам се на духа ти, Съгражданко и много, много се гордея с теб!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...