29 янв. 2014 г., 15:21

Неприлично

2.9K 1 5

НЕПРИЛИЧНО

 

Докосни ме! Недей да трепериш,

от внезапната страст онемял!

Да възбуждам мъжете умея –

като всички и аз съм жена.

 

Целуни ме по устните право,

не поглеждай уплашен встрани!

Обществото какво ми е дало

и пред него защо се свеним!?

 

Разсъбличай ме дрешка след дрешка!...

В слабините ти пари, нали!?

Ах, количката... тя не е тежка –

край вратата ей там изтегли!...

 

Не, не искам да бъда прилична!

С мъжка сила във мен проникни!

И напук на света ме обичай,

нека гледат как падат стени!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Радомирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • О, това е много вълнуващо и горещо! Искай и ще имаш ))
  • Много силно и смело!Споделям мнението!Поздравления!
  • Споделям тази категоричност с която си го написала, смелост и сила...
    Хубаво е когато човек знае какво иска и се бори за него!

    Поздравления!
  • Приветствам всеки, който знае какво иска с подобна категоричност... и в този смисъл, особено една жена.
    "Обществото какво ми е дало

    и пред него защо се свеним!?"
    Много силно и по мъжки звучащо стихотворение от една жена, на фона на сегашната несигурност, която ни владее нас, мъжете.
    От мен: Комплименти!!!
  • Здравей, Христина! Познавам те задочно от фейсбук при твое отбелязване под публикация на мой приятел. Тогава видях за пръв път стихотворението ти - "Да си жив". Признавам, впечатли ме и бих казал, че го причислявам към любимите мои такива. Не знаех, че публикуваш в Откровения, понеже съм сравнително отскоро тук. Радвам се да те срещна отново и то под стихо като днешното. Ако "Да си жив" беше като цяло, отговор на няколко зададени основни риторични въпроси от битието ни, то сега прочетох с удоволствие едно дръзко, бойко и не по-малко предизвикателно стихотворение. Възхищавам се на духа ти, Съгражданко и много, много се гордея с теб!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...