29 янв. 2014 г., 15:21

Неприлично

2.9K 1 5

НЕПРИЛИЧНО

 

Докосни ме! Недей да трепериш,

от внезапната страст онемял!

Да възбуждам мъжете умея –

като всички и аз съм жена.

 

Целуни ме по устните право,

не поглеждай уплашен встрани!

Обществото какво ми е дало

и пред него защо се свеним!?

 

Разсъбличай ме дрешка след дрешка!...

В слабините ти пари, нали!?

Ах, количката... тя не е тежка –

край вратата ей там изтегли!...

 

Не, не искам да бъда прилична!

С мъжка сила във мен проникни!

И напук на света ме обичай,

нека гледат как падат стени!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Радомирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • О, това е много вълнуващо и горещо! Искай и ще имаш ))
  • Много силно и смело!Споделям мнението!Поздравления!
  • Споделям тази категоричност с която си го написала, смелост и сила...
    Хубаво е когато човек знае какво иска и се бори за него!

    Поздравления!
  • Приветствам всеки, който знае какво иска с подобна категоричност... и в този смисъл, особено една жена.
    "Обществото какво ми е дало

    и пред него защо се свеним!?"
    Много силно и по мъжки звучащо стихотворение от една жена, на фона на сегашната несигурност, която ни владее нас, мъжете.
    От мен: Комплименти!!!
  • Здравей, Христина! Познавам те задочно от фейсбук при твое отбелязване под публикация на мой приятел. Тогава видях за пръв път стихотворението ти - "Да си жив". Признавам, впечатли ме и бих казал, че го причислявам към любимите мои такива. Не знаех, че публикуваш в Откровения, понеже съм сравнително отскоро тук. Радвам се да те срещна отново и то под стихо като днешното. Ако "Да си жив" беше като цяло, отговор на няколко зададени основни риторични въпроси от битието ни, то сега прочетох с удоволствие едно дръзко, бойко и не по-малко предизвикателно стихотворение. Възхищавам се на духа ти, Съгражданко и много, много се гордея с теб!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...