29.01.2014 г., 15:21

Неприлично

2.9K 1 5

НЕПРИЛИЧНО

 

Докосни ме! Недей да трепериш,

от внезапната страст онемял!

Да възбуждам мъжете умея –

като всички и аз съм жена.

 

Целуни ме по устните право,

не поглеждай уплашен встрани!

Обществото какво ми е дало

и пред него защо се свеним!?

 

Разсъбличай ме дрешка след дрешка!...

В слабините ти пари, нали!?

Ах, количката... тя не е тежка –

край вратата ей там изтегли!...

 

Не, не искам да бъда прилична!

С мъжка сила във мен проникни!

И напук на света ме обичай,

нека гледат как падат стени!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Радомирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • О, това е много вълнуващо и горещо! Искай и ще имаш ))
  • Много силно и смело!Споделям мнението!Поздравления!
  • Споделям тази категоричност с която си го написала, смелост и сила...
    Хубаво е когато човек знае какво иска и се бори за него!

    Поздравления!
  • Приветствам всеки, който знае какво иска с подобна категоричност... и в този смисъл, особено една жена.
    "Обществото какво ми е дало

    и пред него защо се свеним!?"
    Много силно и по мъжки звучащо стихотворение от една жена, на фона на сегашната несигурност, която ни владее нас, мъжете.
    От мен: Комплименти!!!
  • Здравей, Христина! Познавам те задочно от фейсбук при твое отбелязване под публикация на мой приятел. Тогава видях за пръв път стихотворението ти - "Да си жив". Признавам, впечатли ме и бих казал, че го причислявам към любимите мои такива. Не знаех, че публикуваш в Откровения, понеже съм сравнително отскоро тук. Радвам се да те срещна отново и то под стихо като днешното. Ако "Да си жив" беше като цяло, отговор на няколко зададени основни риторични въпроси от битието ни, то сега прочетох с удоволствие едно дръзко, бойко и не по-малко предизвикателно стихотворение. Възхищавам се на духа ти, Съгражданко и много, много се гордея с теб!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...