elituUu (Елица)
65 111
17 ago 2010, 1:17

Непростимо 

  Poesía
632 0 3

Прости ми - забравих коя съм била

и коя се опитвах да бъда.

Прости ми едничката моя вина,

че мислено в теб се изгубих.

 

Прости ми за скритото и пропиляното,

за жаждата, дето не стихва.

И още за чуждото и неразбраното,

за тази фалшива усмивка.

 

Прости ми, че гоня се с времето,

в което ти няма да бъдеш,

че скачам във бездни, добре непремерени

и моля се там да ме чуеш.

 

Прости ми за пламъка, който догаря,

когато не искам да бъда сама,

за тайното „липсваш ми”, дето повтарям,

защото не мога сама да си простя.

 

 

 

© Елица Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздрав! Много ми хареса! Истинско е!
  • Прекрасно е!!!
    Правим грешки, осъзнаваме ги, намираме се за виновни и се наказваме!!!
    "Прости ми, че гоня се с времето,
    в което ти няма да бъдеш,
    че скачам във бездни, добре непремерени
    и моля се там да ме чуеш."





  • В "Отче наш" е казано"...и прости нам...както и ние прощаваме..."
    Трябва да прощаваме, на себе си също, за да получим прошка.
Propuestas
: ??:??