17 ago 2010, 1:17

Непростимо 

  Poesía
675 0 3
Прости ми - забравих коя съм била
и коя се опитвах да бъда.
Прости ми едничката моя вина,
че мислено в теб се изгубих.
Прости ми за скритото и пропиляното,
за жаждата, дето не стихва.
И още за чуждото и неразбраното,
за тази фалшива усмивка.
Прости ми, че гоня се с времето,
в което ти няма да бъдеш,
че скачам във бездни, добре непремерени
и моля се там да ме чуеш. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??