elituUu (Елица)
65 111
Aug 17, 2010, 1:17 AM

Непростимо 

  Poetry
634 0 3

Прости ми - забравих коя съм била

и коя се опитвах да бъда.

Прости ми едничката моя вина,

че мислено в теб се изгубих.

 

Прости ми за скритото и пропиляното,

за жаждата, дето не стихва.

И още за чуждото и неразбраното,

за тази фалшива усмивка.

 

Прости ми, че гоня се с времето,

в което ти няма да бъдеш,

че скачам във бездни, добре непремерени

и моля се там да ме чуеш.

 

Прости ми за пламъка, който догаря,

когато не искам да бъда сама,

за тайното „липсваш ми”, дето повтарям,

защото не мога сама да си простя.

 

 

 

© Елица All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Поздрав! Много ми хареса! Истинско е!
  • Прекрасно е!!!
    Правим грешки, осъзнаваме ги, намираме се за виновни и се наказваме!!!
    "Прости ми, че гоня се с времето,
    в което ти няма да бъдеш,
    че скачам във бездни, добре непремерени
    и моля се там да ме чуеш."





  • В "Отче наш" е казано"...и прости нам...както и ние прощаваме..."
    Трябва да прощаваме, на себе си също, за да получим прошка.
Random works
: ??:??