Непростимо
Прости ми - забравих коя съм била
и коя се опитвах да бъда.
Прости ми едничката моя вина,
че мислено в теб се изгубих.
Прости ми за скритото и пропиляното,
за жаждата, дето не стихва.
И още за чуждото и неразбраното,
за тази фалшива усмивка.
Прости ми, че гоня се с времето,
в което ти няма да бъдеш,
че скачам във бездни, добре непремерени
и моля се там да ме чуеш.
Прости ми за пламъка, който догаря,
когато не искам да бъда сама,
за тайното „липсваш ми”, дето повтарям,
защото не мога сама да си простя.
© Елица All rights reserved.
