20 may 2006, 7:07

Непрозрачна мъгла ме прегръща 

  Poesía
540 0 0
I.
Непрозрачна мъгла ме прегръща
И двамата влизаме вкъщи
По улиците навън се стичат
Като реки хора в колите си
И затворен като първобитен
Роб на бедни чорбаджии
Плаче тихичко и леко рита
Звярът, който си забрави името
А във влажния му поглед
Лед разбива кораби
И потапя мишките на бордовете им ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??