I.
Непрозрачна мъгла ме прегръща
И двамата влизаме вкъщи
По улиците навън се стичат
Като реки хора в колите си
И затворен като първобитен
Роб на бедни чорбаджии
Плаче тихичко и леко рита
Звярът, който си забрави името
А във влажния му поглед
Лед разбива кораби
И потапя мишките на бордовете им ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up