I.
Непрозрачна мъгла ме прегръща
И двамата влизаме вкъщи
По улиците навън се стичат
Като реки хора в колите си
И затворен като първобитен
Роб на бедни чорбаджии
Плаче тихичко и леко рита
Звярът, който си забрави името
А във влажния му поглед
Лед разбива кораби
И потапя мишките на бордовете им ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.