12 dic 2005, 21:22

Непукист

  Poesía
2.7K 0 1
Подиграваха ме всички,
че съм безнадежден оптимист
и аз пък взех че се обидих
реших- ще стана песимист.
Така пък всичко виждах в черно
и рекох си май по-добре е да съм реалист,
но живота реален стана доста банален...
опитах друго-станах непукист.
И чувствам се сега чудесно
не се вълнувам от света около мен,
така животът по е лесен
живея си безгрижно ден за ден!  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Може би наистина е по-лесно да си непукист,но не винаги най-лесното е най-правилно,и все пак стихът ти ми допада.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...