2 mar 2017, 19:00

Неравноделно

  Poesía » Civil
1.6K 9 24

Тежкò томува, който няма род

и бащино огнище не познава! –

скиталец тъжен в чужд един живот,

захвърлен, сам рода си да създава!

 

Горко томува, станал глух и сляп

за братята си гладни и бездомни!

Беднякът ще намери дом и хляб,

но зло сърце довеки ще се помни!

 

Блазе томува, като мен богат –

на българска земя, от род родена,

кръвта ми е уханна – розов цвят,

душата ми е долина зелена;

 

в нозе ми Дунав – бял и тих, се лее,

в косите ми – пирински снегове;

трицветното ти знаме се ветрее

в ръчичките на мойте синове;

 

и в мен Доброто – плахото дете,

света рисува с твойте три боички.

В три такта бие моето сърце,

със думи три: България Над Всичко!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кети Рашева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...