2 мар. 2017 г., 19:00

Неравноделно

1.6K 9 24

Тежкò томува, който няма род

и бащино огнище не познава! –

скиталец тъжен в чужд един живот,

захвърлен, сам рода си да създава!

 

Горко томува, станал глух и сляп

за братята си гладни и бездомни!

Беднякът ще намери дом и хляб,

но зло сърце довеки ще се помни!

 

Блазе томува, като мен богат –

на българска земя, от род родена,

кръвта ми е уханна – розов цвят,

душата ми е долина зелена;

 

в нозе ми Дунав – бял и тих, се лее,

в косите ми – пирински снегове;

трицветното ти знаме се ветрее

в ръчичките на мойте синове;

 

и в мен Доброто – плахото дете,

света рисува с твойте три боички.

В три такта бие моето сърце,

със думи три: България Над Всичко!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кети Рашева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...