Неравноделно
Тежкò томува, който няма род
и бащино огнище не познава! –
скиталец тъжен в чужд един живот,
захвърлен, сам рода си да създава!
Горко томува, станал глух и сляп
за братята си гладни и бездомни!
Беднякът ще намери дом и хляб,
но зло сърце довеки ще се помни!
Блазе томува, като мен богат –
на българска земя, от род родена,
кръвта ми е уханна – розов цвят,
душата ми е долина зелена;
в нозе ми Дунав – бял и тих, се лее,
в косите ми – пирински снегове;
трицветното ти знаме се ветрее
в ръчичките на мойте синове;
и в мен Доброто – плахото дете,
света рисува с твойте три боички.
В три такта бие моето сърце,
със думи три: България Над Всичко!
© Кети Рашева All rights reserved.
