22 abr 2010, 16:01

Неразбрана

  Poesía » Otra
1.1K 0 1

Неразбрана


 Не ме интересуваше преди
и сега особено не ме касае
кой за мен какво ще каже;
за мене хорското мнение
продължава да е без значение,
не съм с благородно положение.

Всички упорито вярват във това,
че родена съм със ангелска душа,
мога да помогна на всекиго в беда,
но, хора, разберете - ангел не съм,
за щастие и демон зъл не съм,
човек обикновен съм като всички,
просто много Ви обичам всички.

Макар да правя, каквото си реша
и да съм все така луда глава,
понякога съм прекалено добра,
а не всеки заслужава това.

Живея, на мен както ми харесва,
аз свободна като птица съм;
живея, сякаш съм във сън,
не обичам да вирея в клетки,
и няма да пристъпвам клетви.

Чувствата пред никого не показвам,
макар затова жестоко да се наказвам
и да съжалявам много след това,
но е късно и пак, отново, отново,
съм аз сама, винаги сама,
дори сред хората.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Нели, много ми хареса! Само така. Поздрави.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...