22 апр. 2010 г., 16:01

Неразбрана

1.1K 0 1

Неразбрана


 Не ме интересуваше преди
и сега особено не ме касае
кой за мен какво ще каже;
за мене хорското мнение
продължава да е без значение,
не съм с благородно положение.

Всички упорито вярват във това,
че родена съм със ангелска душа,
мога да помогна на всекиго в беда,
но, хора, разберете - ангел не съм,
за щастие и демон зъл не съм,
човек обикновен съм като всички,
просто много Ви обичам всички.

Макар да правя, каквото си реша
и да съм все така луда глава,
понякога съм прекалено добра,
а не всеки заслужава това.

Живея, на мен както ми харесва,
аз свободна като птица съм;
живея, сякаш съм във сън,
не обичам да вирея в клетки,
и няма да пристъпвам клетви.

Чувствата пред никого не показвам,
макар затова жестоко да се наказвам
и да съжалявам много след това,
но е късно и пак, отново, отново,
съм аз сама, винаги сама,
дори сред хората.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Нели, много ми хареса! Само така. Поздрави.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...