22 апр. 2010 г., 16:01

Неразбрана

1K 0 1

Неразбрана


 Не ме интересуваше преди
и сега особено не ме касае
кой за мен какво ще каже;
за мене хорското мнение
продължава да е без значение,
не съм с благородно положение.

Всички упорито вярват във това,
че родена съм със ангелска душа,
мога да помогна на всекиго в беда,
но, хора, разберете - ангел не съм,
за щастие и демон зъл не съм,
човек обикновен съм като всички,
просто много Ви обичам всички.

Макар да правя, каквото си реша
и да съм все така луда глава,
понякога съм прекалено добра,
а не всеки заслужава това.

Живея, на мен както ми харесва,
аз свободна като птица съм;
живея, сякаш съм във сън,
не обичам да вирея в клетки,
и няма да пристъпвам клетви.

Чувствата пред никого не показвам,
макар затова жестоко да се наказвам
и да съжалявам много след това,
но е късно и пак, отново, отново,
съм аз сама, винаги сама,
дори сред хората.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Нели, много ми хареса! Само така. Поздрави.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...