9 feb 2011, 22:24

Неразделни

  Poesía » Otra
765 0 1

Бяхме неразделни,

бяхме ний сестри.

Бяхме като две

сребърни капки сълзи.

Не усетих аз дори

как всичко се промени.

 

Ти спря да ми споделяш,

спря да ми казваш своите мечти

и единственото, което излизаше

от твоята уста, бяха лъжи.

 

Но не се отказах аз,

продължих да съм до теб.

Опитвах се да разбера

какво не е наред.

А ти все по-потайна,

все по-отдалечена стана.

 

Помня как ми каза,

че единствена съм аз до теб,

че няма друг приятел като мен.

Но защо тогава така

прогонваш ме сега?

 

И продължавам аз,

да, ще бъда на твоя страна,

но не мога да обещая,

че ще продължи да е така.

 

И ако четеш това,

помисли добре.

Искаш ли да изгубиш този,

който пази твоето сърце? 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ЛениДЛ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тъжно е наистина когато едно приятелство изстива. Но често това е само временно,така че не се отчайвай, а й сподели какво те мъчи и се сдобрете

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...